"Здрасти"

Става въпрос за поздравяване на познат/непознат докато се разминавате на улицата, офиса, и общо взето където и да е. По принцип нищо не пречи да поздравиш дори и непознат на улицата, никой няма да те напсува или да те удари само защото си му казал здрасти ... аз не го правя, но това е защото ме е срам, не заради друго. На мен обаче ми се иска да говоря за поздравяването между познати. Първо да дефинираме "познат" за мен познат е човек с който съм разменил 2-3 приказки, с който съм ял на една маса, абе общо взето всеки който знае аз кой съм и аз знам той кой е. Така между всичките ми такива познати има такива които ме здравяват като ме видят има обаче и такива който не го правят.

Как процедирам аз: когато видя познат че се задава срещу мен, не се втренчвам в него, гледам да не го правя, но когато дистанцията между нас стане такава че да можем да си кажем 2 приказки почвам да го гледам, когато ме погледне му казвам: "Здравей", "Здрасти", "Добър ден" (всъщност има хора на които винаги казвам "Добър вечер", няма значение дали е добра или е вечер ;) ). Но ако човекът не ме погледне го подминавам, тегля му една на ум и продължавам.

Та много се чудя защо се получава така, щото не ми се кефят, щото са просто такива, или щото ме мислят за по ниш от тях... сигурно за всеки човек е различно, но все пак ... какъвто и да е човека, неможе просто така да го подмиваш като малка гара все едно не съществува ... за мен "в края на деня" това си остава чисто не уважение.

П.П. В университета имаше един човек, за който не знаех кой е, не знаех как се казва, но пак се поздравявахме.