"...високо скоростен интернет..."

Тази фраза винаги присъства в рекламите на интернет доставчици, но всъщност колко виско и колко скоростен е интернетът, който предлагат нашите родни доставчици. Какво ще рече на чист български 30 мегабита ... "уау, тва трябва да е много" ... но свъщност колко хора го разбират? А друг е въпроса дали има контрол на качеството на услугата, на мен в договора ми пише 30 мегабита, ама 30 ли са или са 3. Можем ли да видим дали това е така и ако не е да си търсим правата? Много въпроси ама има ли отговори? Отговор на тези въпроси могат да намерят много малко хора, от тук следва че всеки си избира доставчик не според качеството на услугата, а щото някой му е казал че е добър или девойката от рекламата по радиото има хубав глас.

Много ще се радвам ако някой, който има възможност, замери реалните скоростите на по-известните доставчици и да видим кой с колко лъже.

И дай боже някой ден това да се регулира от държавата, щото съм сигурен че всеки един доставчик лъже клиентите си. (Лично мнение)

Блъскащи колички

Първо аз не съм шофьор, обаче много се дразня като видя как нЕкое тарикатче мине на червено, нареди се на опашката най-отпред или пък си зареже кокошарника на иначе разбитото тротоарче. Та явно е че живеем "в държавата на проститутките" и скоро нищо няма да се промени, освен ако няма обществена съвест и самите ние не направим нещо по въпроса.

Всъщност това не е призив, а една идея: как да накараме нахалния мерджан да изтръпва щом види на пътя стара лада. Иначе идеята е проста: група ентусиасти, или така наречените от висшото общество "безделници", да вземат по една трошка ("трошка" - лек хафтомобил от преди минимум 30 години, който струва не повече от 50 лв.) и да тръгнат из пътищата на България, или по-скоро из очуканите пътища в по-големите градове. Та те ще са един вид патрули и щом видят някой който нарушава правилата (взима им предимство, минава на червено пред тях) не натискат спирачката както обикновенно всеки прави, за да избегне чакането на КАТ и разправиите, а да галне леко педала ... на газта де, така че да му сгъне вратата и да го вкара за 2-3 седмици в сервиз.

Сигурен съм че това няма да се случи, но ако има достатъчно трошки няма да има и такива които да минават на червено.

И като допълнение към тази идея може да се сформира още един наказателен отряд, който да третира стъкла/огледала на иначе така небрежно паркираните под ъгъл автомобили върху тротоарите, с които се сбълсква ежедневно всеки пешеходец.

Вярно е че второто ще е леко незаконно, но със сигурност справедливо!

Що е то "Вяра" и имали то почва у нас?

Религията, едно доста добре работещо средство за контрол на масите от хора. Макар всички да проповядват добро, всяка една от тях е била използвана и за военни, ако мога да го кажа, цели. Странно е, че на човек му е нужно нещо или няколко неща, в които да вярва. Аз си го обяснявам с това, че хората са стадни животни и много обичат да се приобщават към различни групи. Всъщност хората вярват в много неща: вярват например, че могат да "гледат отдалечено", което е доказано от науката че е напълно невъзможно; вярват на този който взима по-силни наркотици от тях.

Всъщност какво е вярата и в какво трябва да вярва човек. Аз например вярвам в себе си, вярвам че мога да постигна дадени неща, вярвам че "силата е с мен" ;), също така вярвам и в силните хора, в лидерите, които имат способността да водят стадото към добро. Вярвам в науката. Вярвам в това, че сме една щастлива случайност.

Радвам се че не съм се родил във времена на принудена вяра, когато всеки е бил задължен да вярва в това в което му се казва да вярва и всички останали са били вещици, изгаряни на клада. Но най-силно вярвам в това че има право да вярвам в каквото си поискам, считам че мога да си го позволя, достатъчно разумен съм че да не вярвам в глупости.

Всеки вярва, но въпросът е в какво: Ти в какво вярваш?

"Здрасти"

Става въпрос за поздравяване на познат/непознат докато се разминавате на улицата, офиса, и общо взето където и да е. По принцип нищо не пречи да поздравиш дори и непознат на улицата, никой няма да те напсува или да те удари само защото си му казал здрасти ... аз не го правя, но това е защото ме е срам, не заради друго. На мен обаче ми се иска да говоря за поздравяването между познати. Първо да дефинираме "познат" за мен познат е човек с който съм разменил 2-3 приказки, с който съм ял на една маса, абе общо взето всеки който знае аз кой съм и аз знам той кой е. Така между всичките ми такива познати има такива които ме здравяват като ме видят има обаче и такива който не го правят.

Как процедирам аз: когато видя познат че се задава срещу мен, не се втренчвам в него, гледам да не го правя, но когато дистанцията между нас стане такава че да можем да си кажем 2 приказки почвам да го гледам, когато ме погледне му казвам: "Здравей", "Здрасти", "Добър ден" (всъщност има хора на които винаги казвам "Добър вечер", няма значение дали е добра или е вечер ;) ). Но ако човекът не ме погледне го подминавам, тегля му една на ум и продължавам.

Та много се чудя защо се получава така, щото не ми се кефят, щото са просто такива, или щото ме мислят за по ниш от тях... сигурно за всеки човек е различно, но все пак ... какъвто и да е човека, неможе просто така да го подмиваш като малка гара все едно не съществува ... за мен "в края на деня" това си остава чисто не уважение.

П.П. В университета имаше един човек, за който не знаех кой е, не знаех как се казва, но пак се поздравявахме.

Лаещи домати

Така ... ГМО, тема нашумяла съвсем на скоро с промените в закона, които правителството мисли да въведе. Първо нито съм "ЗА" ГМО, нито съм "Против" ... искам това да е ясно. Но все пак ще изкажа мнение, защото се дразня около цялата тази история. Първо типично в техен стил медиите гръмнаха: "О, ужасТ, какво ще правим сега". От там се появиха и организации против, фейсбук групи "Аз съм Против ГМО!!!" ... Тук се сещам за един типично български израз: "WTF".

Първо, никой не знае дали е вредно или не, за сега не е, нищо не пречи обаче след 30 години да се окаже вредно, но какво от това, това се е случвало и преди, ще се случва и за напред. Второ, никой не ви кара да ядете лаещи домати. Живеем в свободни страни и можете да си купувате каквото си поискате, ако ви харесват ягоди които не се развалят щото имат ген от няква странна риба, купете си, но ако това не ви кефи, не си купувайте ... просто е. Друг е обаче въпроса че трябва да се уважава това право, т.е. трябва храните със зловещото ГМО да бъдат маркирани, та да се знае. Но да се спира науката да се развива си е чиста простота, не е простотия, а си е овчи синдром. Някак си умът ми не го побира, или по скоро разбира: какъв е проблемът и има ли изобщо такъв, или и това ще е темата за няколко месеца, която ще се споменава само в изблици на дървен философизъм, т.е. теми развивани от иначе разумни, но смачкани от ежедневието си хора, намиращи утеха във вечерната ракийка.

Референдум?!?!?! WTF?!?!?!? ... не че обществото няма право на глас, напротив, то си дава гласа по време на избори. Референдума си е напълно пресилено и излишно средство на демокрацията, което може да бъде първо много опасно, и второ не ефективно. Питайте швейцарците ако не ми вярвате.

Иначе, логиката е на лице: масата я е страх от непознатото(да не те захапе доматът преди ти да го захапиш), но ако няма смели хора, които да стъпват в непознатото, никъде нямаше да стигнем ... не че сме стигнали някъде ... но това е друга тема.

И накрая един призив към здраво мислещите хора: осъзнайте се, и вярвайте повече на науката ;).